Пощенска картичка от България

Мили приятели, 

Изпращам ви поздрави от нашата Родина, от страната, в която: 

  • Касиерките в немските вериги супермаркети получават по-висока месечна заплата от преподавателите в “най-старото и реномирано висше учебно заведение” у нас – Софийския университет
  • Сервизните помещения в частните фирми и заведения изглеждат като малки спа-центрове, а в държавните – като нужника на прабаба наповънка
  • За лекарско направление понякога се чака месеци
  • Магистралите са като Незавършената симфония на Шуберт, а пътуването по тях – като Героичната на Бетховен
  • Влаковете се движат на места с цели сто километра в час, понякога горят, а ако нямаш чак такъв късмет, то пътник може да те наръга с нож
  • Метрото е бързо, удобно и чисто, но току вземе та протече. Затова пък на места ескалаторите работят. Били китайско производство, казват ми запознати, от най-евтините. Народната парá трябва да се пести, пък и нещо за вилата на Халкидикито да остане
  • Такситата са все така средище на чалга и миризми на яхния, а шофьорите им – истински експерти по теории на конспирациите: ако не знаете, ще научите, че вирус няма, че ни лъжат, за да ни чипират, но пък домашната ракия ни дезинфекцира отвъртре
  • Хората изразяват недоволството си всекидневно и масово – предимно на масата сред приятели, но твърде рядко по площадите и в избирателните урни
  • Правилата все така важат за “балъците”, а изключенията за “нашите хора”
  • Образователна книга за деца със заглавие “В като вагина” предизвиква невиждан стрес в нежните български души, носещи “изконните християнски ценности”, но обръщението на министър-председателя към председателката на парламента с думите “проста кърджалийска п*тка” минава по тангентата на общественото внимание. Така де, “вагина” е непозната, объркваща и обидна дума, а “п*тка” – нормално – всекидневна
  • “Алилуя”, казва фризьорката от кварталния салон и стриже наред със замах, но без маска. “То господ ни пази”, вика
  • Далеч по-ефикасно средство против коронавируса, който, нали, го няма, са пластмасовите шлемчета – тип стринг-танга – с които са въоръжили сервитьорите в по-изисканите български заведения. Прозрачната пластмаса е изрязана в размер на нетретирани с ботокс устни и е завързана с шнур, опънат около ушите на приносителя. Вирусът просто се срива пред вида на този крепостен зид. В кварталната кебапчийница няма такива глезотии. Там директно и натурално ти кихат в пържолите. Нема да се плашункате, тук дезинфекцията е в шкембето с повече чесън.

Бели кахъри, ще каже някой. Вирусът ще мине, но другите проблеми ще останат:

  • Несметните богатства с твърде съмнителен произход и контрастът им с безлюдието на крайния квартал в малкия град
  • Опасността да те пребият в парка, защото си от друг отбор, с друга сексуална ориентация, с други политически възгледи 
  • Заплахата да те сплашват или да ти вземат бизнеса, защото някой големец си го е харесал
  • Мамините синчета на по двайсет години без ден трудов стаж, каращи поршета по тесните софийски улици
  • Ненаказаните от десетилетия престъпления на мутри, мутрички и мутренца
  • Перхидролените екстеншъни на чалгаджийската естетика
  • Футболните агитки, превърнати в наказателни отряди и в пласьори на дрога
  • Недоверието в институциите, но и в самите нас
  • Безразличието, подминаването, махването с ръка
  • Тихата, почти невидима бедност – на съседа, на приятелите, на хората в малките градове и села
  • Физическото и словестното насилие – в дома, на улицата, по пътищата, навсякъде
  • Липса на елементарна коректност в бизнес отношенията – продължаваш договора за телекомуникационни услуги на 80 годишен пенсионер и виждаш, че в клаузите са му лепнали … застраховка срещу безработица (да беше поне срещу нежелана бременност!); поръчваш дребни кухненски мебели, доставката закъснява с 20 дни

Иначе, слънчево е, весело е, хубаво е. Особено когато си със заплата, изработена в чужбина, която можеш щедро да изхарчиш в непрекъснато отварящите нови магазини, курорти и заведения. Дали българската ще стигне, особено ако с нея трябва да плащаш наема или ипотеката, лизинга на колата, частната детска градина на децата, да заделиш за лекарства на възрастните родители, чиято пенсия е обидно малка, за твоите медицински прегледи, за ремонт, евентуално за лятна почивка? Трудно. С мъка.

Общият стандарт на живот на пръв поглед се повишава – достатъчно е да видим новопостроените луксозни кооперации, но и спретнатите селски къщи, новите автомобили по пътищата, облеклото, да чуем темите на разговор. Но зад фасадата, по български излъскана, има и недоимък, и толкова много вложени усилия, нерви, лишения и разбити мечти. Всеки един от вас знае цената. И знае какво е вложил, за да е там, където е.

Бъдете здрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s