Глобалната пандемия: социологически прочит

Пандемията с коронавирус тепърва започва. Експерти от реномирания епидемологичен институт „Робърт Кох“ в Берлин са на мнение, че тя ще продължи с различна динамика и следващия зимен сезон. Макар да е рано за обобщения, поглед върху процесите разкрива няколко важни обществени тенденции.

Границите на глобализацията 

За предимствата на глобализацията е писано безкрайно много. Пандемичната криза обаче ясно извежда на преден план недостатъците. Световната икономика е станала взаимнообвързана до такава степен, че вече е невъзможно да се осигури регионално или национално снабдяване с лекарства, дрехи и хранителни стоки, без процесите на снабдяване да бъдат включени мрежа от доставчици от другия край на света. Германия, която през 19-ти и в началото на 20-ти век е била „аптеката на света“, днес не е в състояние да покрие дори собствените си нужди от елементарни предпазни средства, напр. медицински маски и ръкавици. Вследствие на епидемията в Китай вече над 300 лекарства липсват по немските аптеки. Тенденцията е с продължаване на кризата броят им да се увеличи. Това засяга хронично болните и възрастни хора особено силно, а бърз изход от създадената ситуация няма как да бъде намерен. Пандемичната криза всe по-силно обхваща както културния бизнес, така и спорта, показвайки до каква степен и те са станали глобални – отменени са Лайпцигският панаир на книгата, оперни и филмови премиери, театрални постановки, състезания от Формула 1. Все повече библиотеки, училища и университети затварят вратите си. Футболни мачове се играят пред празни трибуни.  

Границите на мобилността 

Най-големите загуби от глобалната пандемия се поемат от транспортните и туристическите компании, от организаторите на глобални събития (конференции, изложения), от фирмите, залагащи на мрежа от офиси по цял свят. Мобилността, така желана и така форсирана, е в практическа, но и в смислова криза. Пандемията поставя и много въпроси – нужно ли е да пътувме до другия край на света, за за прекараме поредната чудесна почивка? Необходимо ли е да прочетем научния си докад на конференция в Токио, Пекин или Буенос Айрес? Потребно ли е да търсим бизнес контакти на други континенти и да ги поддържаме с цената на хиляди прелетени километри и часове, прекарани на летища и гари? Или е по-добре човек да остава в границите на собствения континент, държава, град? Но пък възможно ли е изобщо това? Мислим ли е професионалният успех днес, когато той е ограничен единствено в локален контекст? Не е ли очакването да бъдем глобални както в личния живот, така и в професията, това, което кара и компании, но и индивиди да бъдат все по-мобилни? 

Социалните неравенства 

От медицинска гледна точка най-силно изложени на риска от зараза са възрастните и хората с тежки хронични заболявания. От социологическа перспектива обаче кризата показва сериозните различия, които съществуват на база образователен ценз и тип труд, които хората упражняват. Ако един чиновник в офис, програмист, икономист или анализатор при настоящата пандемична вълна биха могли да работят от дома и посредством интернет да се свържат със служебния сървър, то медицинските работници, учителите, полицаите, ватманите, работещите в аптеки, магазини, обслужващите чистотата или работещите по строежите не могат да използват предимствата на „дистанционното работно място“. Така те са с пъти по-силно изложени на опасността да бъдат заразени. Особена рискова група представляват работещите мобилни – тези, които живеят в един град, но работното им място е в друг. Несравнимо по-висок е рискът за бедните, за хората, които живеят в общества със слабо развита медицинска система и с ниска здравна култура, за всички онези, които не могат да се „презапасят“ нито с храни, нито с лекарства, защото ресурсите им не достигат дори за всекидневния хляб. 

Работещата държава

Кризата показва колко важна е функциониращата държава, която се ползва с доверието на гражданите си. Държавата, която се намесва адекватно и с мяра, която осигурява сигурността и здравето на хората, без да ги третира като заложници. За пореден път ставя ясно, че държави, които работят добре, могат да се справят с епидемията значително по-ефикасно от държави, чиито институции са белязани от тежки дефицити. С пълна сила това важи и за здравните системи – здравеопазване, което страда от хроничен недостиг на кадри, от недобре платен и претоварен с работа персонал, борещ се за професионалното си достойнство и за физическото си оцеляване, много по-трудно ще се справи с предизвикателствата на една епидемия. Може би тази криза ще даде тласък на цялостно преосмисляне на политиките на оттетляне на държавата от ключови ресурси и отрасли, напр. делегирането на част от задачите по опазване на обществения ред и на стратегическите доставки на частни компании, както и на продължаващото от десетилетия съкращаване на ресурси в областта на образованието и здрвеопазването.  

Ролята на държавата обаче надхвърля справянето с епидемологичната криза. В Германия например правителството прие мерки в защита на работещите и за подкрепа на малкия и средния бизнес. Ще бъде въведено т.нар. „съкратено работно време“, при което служителите ще могат да запазят работните си места, дори ако фирмата няма актуални поръчки и се налага временно да спре да работи. Службата по заетостта ще изплаща с данъчни средства разликата в заплатата на служителите, работещи по-малко часове или излезли в принудителна отпуска. Така компаниите няма да бъдат принудени да уволняват служителите си, а след края на кризата да търсят отново квалифицирани кадри. По този начин ще бъде гарантирана и сигурността на работните места на милиони заети, а с това – и основният движещ мотор на икономиката – потреблението.

Доверието в медиите и експертността

Опиянени от „демократичността“ на новите медии, в които всеки глас може да бъде чут и всяко мнение – публично изказано, сякаш забравихме да ценим експертността. Време е да си припомним – не, далеч не всички мнения имат еднакво основание да бъдат чути, а още по-малко – взети насериозно. Оценките на експерта по епидемология, който е работил по темата десет и повече години, няма как да бъдат равнопоставени с конспиративните тиради и суеверия на бате Жоре в кварталната кръчма или в родния фейсбук. Тясната професионална експертиза е изключително ценна и дефицитна. Тя не бива да бъде заменяна и от тезите на поредния „всичколог“, който от години е окупирал телевизионните студия и с еднакъв апломб ни разяснява както „бежанската криза“, така и „екологията“, а напоследък и „джендъра“. Призивите за тотално неглижиране на проблема са също толкова неадекватни колкото и истеричните реакции. В една пандемична криза, за която отсъства аналог от близката история, особено важни са гласовете на разума и на науката. Време е да ги слушаме по-често и по-внимателно, а и да им се доверяваме.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s