Расизъм ли казахте?

В България имало расизъм, научавам днес. Така твърдят някакви английски медии, които сигурно искат да ни злепоставят. Ама какъв расизъм? Сигурно са се объркали. Вероятно пак Световната конспирация е на път да ни прецака. Не стига, че заради нея снощи ни вкараха шест гола, ами и на два пъти прекъсваха мача на нашите момчета, които аха-аха да вземат да бият. На косъм им се размина загубата на англичаните, та сигурно затова измислиха тази история с расизма.

Расизъм по стадионите ли, казахте? Не, мили мои, расизмът в България хич не е по стадионите. Той е много, много по-високо в държавата. Забравихте ли за държавния служител, озаглавил компютърния файл с националната програма за интеграция на ромите „integrate mangali“? Забравихте ли случаите в Розово и в Гърмен? Забравихте ли българските министри, които наричат ромите “получовеци”, ”скотове” и раждащи “като улични кучки”? А помните ли избутаните от вицепремиера на републиката баби на българската граница? А колективната истерия за “джендърите”, които аха да вземат да отвлекат българските деца и да изпозаразят нацията с „хомосексуализъм“? А сещате ли, че няколко поредни български правителства се крепят на “златните пръсти” на партии, изповядващи откровена и неприкривана омраза към всичко чуждо и различно? Ето това е истинското лице на расизма в страната ни. Време е да си го кажем – в България от години на власт е един политически отглеждан и държавно толериран расизъм. Дали пък той не си отхранва футболните агитки? Дали той не създава идеалната хранителна среда за изгубили всяка надежда и перспектива момчета? Дали той не ги ползва при нужда за изпълнение на „специални поръчки“ – я контрапротест, я агнешки главички, я анти-прайд, я някой непослушен да се понабие? Расизмът на стадиона е следствие, дребен страничен ефект, дето се вика.