„Преселение на българските роми в Германия“: критични бележки

В репортажа на БиТВ “Преселение на българските роми в Германия” (част 1 и част 2) се засягат важни проблеми и се показват действително съществуващи практики на експлоатация, злоупотреби и трафик на хора. Колкото и да звучи невероятно, в 21 век, в сърцето на Европа граждани на ЕС са принуждавани да продават телата, здравето и труда си на безценица, подмамени от спекуланти. В Германия действително има случаи на лица с незаконно иззети документи за самоличност, принуждавани да работят за жълти стотинки или да проституират. Транснационално опериращи, организирани престъпни групи трупат печалби на гърба на необразовани и неинформирани хора. На новодошли мигранти се отдават жилища под наем в окаяно състояние за суми, надхвълящи реалната пазарна стойност. Тези проблеми са добре известни от години и са многократно описвани в немските медии (вж. напр. публикации на авторитетния всекидневник “Франкфуртер алгемайне” по темата (1), (2), (3)).

Върху тях акцентира и репортажа на БиТВ, излъчен на 9 и 10 март 2018 в предаването „БиТВ Репортерите“. Ако обрисуваната в него картина е реалистична, то търсенето на причините за съществуващите проблеми е непълно и проблематично. То се свежда до, огрубявам, лошите немски турци използват бедните и неграмотни български роми, за да ги включат в техните схеми за източване на наивната, беззащитна и нехаеща немска държава.

Какво обаче не показва репортажът?

1) Представените в репортажа практики нямат масов характер – те се отнасят до част от българските роми, живеещи в Германия. Съдейки по заглавието обаче, репортажът претендира да обрисува цялата картина на “Преселение на българските роми в Германия”. Заглавието формира очакване, че показаното в репортажа отговаря на стандартния начин на мигриране и пребиваване на български роми в Германия. Това обаче е фактически невярно. Преобладаващата част от българските роми действително се устройва в Германия с помощта на роднини и познати, мигрирали по-рано. Феноменът е известен като “верижна миграция” и е описан в десетки научни изследвания. Заселилите се по-рано в Германия роднини и приятели помагат в намирането на работа и жилище, както и при административната регистрация и записването на децата в училище (необходимо условие за получаване на детски надбавки, когато детето е над 7-годишна възраст). Далеч не всички роми влизат в показаните схеми за принудителен труд. Нещо повече, с увеличаване на времето на престой в Германия, нараства и информираността на ромските мигранти и съответно – възможностите им да се устроят извън примката на такива порочни практики.

2) Във фокуса на автора (преднамерено или не) попадат два от най-бедните и проблемни квартала в цяла Германия – Дуисбург-Марксло и Дортмунд-Нордщат. Квартали, в които болезнено се натрупват проблеми от деиндустриализацията на Рурската област от 90те години, от несъстоялата се интеграция на турските гастарбайтери от 60те години и от новата миграция към Германия на социално депривилегировани граждани на ЕС след 2007 г. В репортажа няма нито дума за това, че показаните кадри са от два социално-проблемни квартала и че нито в Дуисбург, нито в Дортмунд жилищните райони извън заснетите от камерата места изглеждат по този начин. Нито дума и за това, че български роми живеят в различни немски градове, не само в Дуисбург и Дортмунд, и се справят с предизвикателствата на всекидневието си с променлив успех.

3) В репортажа не е представен нито един случай на успешно интегриран български ром в Германия. Във втората част на репортажа авторът ни запознава с историята на български ром, работещ почасово в завода на „Тюсен-Круп“. Това е комай най-интегрираният представител на ромската общност, с когото зрителите са срещнати. Но нима в цяла Германия няма ромски студенти, художници, инженери, лекари? С избора на интервюирани лица се създава абсолютно невярното усещане, че миграцията на роми е винаги и единствено проблемна, социално слаба и че където има роми, задължително възникват трудности. Едва ли авторът това е искал да внуши с репортажа си, но това беше моят прочит.

4) Вниманието на репортера се насочва и върху схемите за получаване на социални помощи в Германия. Това става обаче без да се обясни дори накратко начинът на функциониране на немската социална система. Да, получаването на социални помощи сред българските роми в Германия, но и изобщо сред българските мигранти, е широко разпространено. Това се дължи на ниската квалификация, на недоброто владеене на немски език и като резултат – на невъзможността за заемане на добре заплатени работни позиции. Забележете обаче, че социални помощи в Германия се дават не само на неработещите, а и на т.нар. “работещи бедни” – на хора, чийто трудов доход е под т.нар. “екзистенц-минимум”, определен от немската държава. Голяма част от ромските и от българските мигрантски семейства имат право на социални добавки не защото са “мързеливи” и не работят, а защото работят в нископлатени длъжности и професии. Т.е. социалните добавки са в допълнение към трудовите им доходи. Ако българската държава прилагаше към своите граждани критериите на немската държава за “екзистенц минимум”, вероятно 80 % от понастоящем работещите в България щяха да имат право на такива социални добавки.

5) Съществуващите социални проблеми нито се игнорират, нито се толерират от немската държава. Напротив, десетки екипи от социалните служби, изследователи, педагози, социални работници, когато се налага – службата за обществен ред към общината и дори полицията се противопоставят на показаните социални проблеми и незаконни практики. Интервюта с представители на тези служби, със служители на кметството в Дортмунд или Дуисбург, с изследователи или социални работници обаче не видяхме в репортажа. Вместо това, авторът предпочете да ни срещне с немска журналистка, работеща в отдалечения над 300 км Хамбург, правила някога репортаж за Столипиново и с българка-преводачка, живееща в отстоящия на 550 км Берлин и помагаща на български мигранти там.

Миграцията на български роми към Германия е многопластов процес. Представянето му в кратък журналистически материал няма начин да обхване всичките му измерения. Липсата на важни детайли обаче прави представената картина непълна и намалява значително качеството на репортажа, който иначе визуално, звуково и тематично е добре издържан.

Послепис:

Пиша тези редове в качеството си на социолог, завършил преди месеци хабилитационния си труд за миграцията на български граждани към Германия. Живея в Германия от 20 години, като немалка част от тях съм била у дома си в описаната от автора на репортажа Рурска област.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s