Логичният успех на Зелените в Бавария

Електоралният успех на Зелените в Бавария на изборите за регионален парламент е зашеметяващ, особено на фона на загубата на социалдемократи и християндемократи. Но той не е неочакван. През 2016 г. в другата голяма южна провинция Баден-Вюртемберг Зелените спечелиха 30,3% от гласовете на изборите за местен парламент и понастоящем са водещ коалиционен партньор.

Няколко дума за причините:

1) Германското общество, както и повечето западно-европейски общества, все повече се индивидуализира и фрагментизира. Наивно е да мислим, че класическите големи народни партии като Християндемократическия съюз (ХДС) и Социалдемократическата партия (СПД), с амбициите си да представляват едновременно интересите както на медицинската сестра, така и на собственика на голяма търговска верига, така и на безработния мъж в предпенсионна възраст, са адекватни на „духа на епохата“. Роенето на социални групи и обществени интереси логично води промяна на политическото представителство. Особено малките партии печелят от това развитие. Но не всички.

2) За разлика от другата „малка“ германска партия – Свободните демократи (либералите), Зелените успяват за създадат имидж на независимост от бизнеса. Докато над либералите все още тегне горчивият привкус от обвързаността с хотелиерското (а и не само) лоби*, Зелените успешно адресират един от най-съществените проблеми на съвременните демокрации – лобизма. До момета, в 38 годишната история на партията, няма сигнали за сериозни нерегламентирани обвързаности на зелени политици с индустрията и бизнеса. Това привлича критично настроени избиратели от всички партии. Зелените успешно поддържат образа на партия на чистите ръце – критични, безкомпромисни, модерни. Колко трудно обаче е да се запази този имидж показва практиката в Баден-Вюртемберг – в разгара на скандала с дизеловите автомобили избирателите очакват много по-решителни позиции от „зеления“ министър-председател Винфрид Кречман. Да се пребориш обаче с влиянието на „Мерцедес“ и „Порше“, чиито централи са в столицата на Баден-Вюртемберг Щутгарт, няма да е лесно предизвикателство.

3) През посредните години Зелените присвояват теми, характерни за други партии – те все повече се фокусират върху социалната несправедливост, данъчното облагане, данъчните облекчения за средната класа за сметка на повишаване на данъците на високите социални слоеве. Чрез това те стават избираеми за много бивши социалдемократи и леви. Фокусът върху права на човека, защитата на малцинствата, акцентът върху хуманитарната отговорност при управление на миграционните потоци, пацифистката външна политика са позиции, които ги правят атрактивна партия както за леви, така и за онези градски либерали от средната класа, които упрекват Свободните демократи, че са се превърнали в нео-либерален рупор на средния и едър бизнес, и са изоставили ценностите на Геншер, Кинкел и Герхарт.

4) Акцентът върху екологията отдавна не е единствена характеристика на Зелените. Те успяват да се сбогуват с налагания от опонентите им имидж на „екологични фундаменталисти“, за които животът на поповата лъжичка едва ли не е по-важен, отколкото създаването на нови работни места. Акцентът върху екологичните производства, алтернативните източнии на енергия, продажбата на стоки без опаковки, споделеното използване на автомобили, новите начини за придвижване в градовете са теми, атрактивни за средната класа, за младите, за индивидуалистите, за бизнеса, търсещ нови посоки, но и за онези консервативни избиратели, особено в южна Германия, за които „запазването“ на „родния край“ от експанзията на големи бизнес-проекти е основен проблем.

5) Зелените не просто говорят за граждански права. Те ги практикуват и още по-важно – обвързват ги с отговорности. Политиките за равнопоставеност на жените не е политически коректно клише. Няма друга партия в Германия, която да се радва на толкова голям ресурс от жени на ръководни позиции. Зелените не просто говорят за „еманципация“ и „овластяване“, те ги практикуват. С правилото си всички ръководни позиции в партията да се заемат от тандем – мъж и жена – Зелените са постигнали за равенството между половете толкова, колкото никоя друга партия в Германия. Избирателите очевидно оценяват това.

Истинските предизвикателства обаче тепърва предстоят. Зелените ще трябва да доказват, че могат да превръщат добрите идеи в работещи политики. Компромисите ще бъдат неизбежни. Колко е важно обаче да бъдат принципни, показват два епизода от биографията на може би най-известния германски зелен политик Йошка Фишер. В качеството си на външен министър на Германия той подкрепя бомбардировките над Белград (1999г.), позиция и до днес широко дискутирана в немското общество. Три години по-късно той обаче отказва подкрепа на коалицията, свалила от власт Саддам Хусейн в Ирак. Германия не участва във военната операция, а думите на Фишер „I am not convinced“, с които той коментира приведените от американската страна „доказателства“ за наличие на оръжия за масово унищожение в Ирак, влизат в историята.

–––––––

*През 2010 година либералите, в качеството си на малък коалиционен партньор, се застъпват за намаляване на ДДС на хотелиерите от 20 на 7 процента. Този “подарък” струва на немската държава един милиард евро годишно. Германските избиратели наказват тази очевидно лобистка политика. В следващия парламентарен период (2013-2017 г.) Свободните демократи не са представени в германския Бундестаг.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s