Вотът в чужбина не може да обърне мача. Засега

Отминаха и тези парламентарни избори. За пореден път в края на изборния ден коментатори артикулираха очакванията, че българите в чужбина с вота си ще променят крайния резултат. Че „голямата България в чужбина“ ще обърне мача. Ще обясня защо това няма как да се случи. Засега.

В социалните науки има две утвърдени школи за изучаване на политическото участие на мигрантите: интеграционистката и транснационалната. Според парадигмата на интеграцията, колкото по-включен е един мигрант в новото общество, толкова повече той усвоява форми на поведение, хабитуси, начин на живот, интереси, свързани със страната на имиграция. Връзките с мястото на произход – приятелски, професионални, лични, обществени, но и политически – стават все по-спорадични и необвързващи. Казано опростено, мигрантите, които са по-успешно интегрирани на новото място, би следвало постепено да спират да се интересуват от българския политически живот, да заменят българското си гражданство с друго, да не подновяват документите си за самоличност и да не упражняват правото си на глас. Изследвания на германските социолози Хартмут Есер, Клаудия Дийл и Соня Хауг доказват емпирично такива зависимости сред различни мигрантски групи в Германия. Според тази парадигма, в изборите  в чужбина участват предимно слабо интегрираните на новото място и новодошлите, т.е. тези, които все още не са придобили ново гражданство и не могат чрез него да артикулират политическите си интереси. Гласуването в страната на произход е израз на фрустрация, начин да преработиш отхвърлянето, дискриминацията, неприемането в новото общество, докато упражняването на правото на глас на новото място се мисли като индикатор за успешна интеграция. Изборните успехи на партията на Ердоган в Германия, особено сред определен социален сегмент на турската общност, подкрепят тази теза.

Тази интеграционистка парадигма е сериозно критикувана от представителите на транснационализма – друго известно направление в миграционните изследвания,  представлявано от социолозите Лудгер Прийз, Томас Файст, Нина Глик-Шилер и др. Независимо от дългосрочността на престоя, твърдят те, хората продължават да поддържат контакти с родното си място, да се интересуват от ставащото там, да потребяват културни продукти (музика, медии), да запазват хабитуси, традиции, обичаи и да ги съвместяват с новопридобитите. Мигрантите не се „интегрират“, а развиват „хибридни идентичности“ – микс от усвоеното в различни общества. Тази парадигма несъмнено има своите емпирични основания, особено в дигиталната епоха – във времето на интернет-общуването, на low cost-пътуванията, на онлайн медиите. Ключовите въпроси обаче са дали, кога и как тези транснационални контакти се капитализират като политически вот? Засега, поне в българския казус, това става в твърде малко случаи. Като основна причина наблюдателите отбелязват трудната достъпност на гласоподаването – отдалечеността на секциите и малкият им брой.

В българските политически анализи на този проблем могат да бъдат открити две погрешни очаквания: Първото е, че премахването на техническите ограничения, пред които са изправени българите в чужбина, означава автоматично увеличаване на броя на подадените гласове, а второто – че нарастването на вота от чужбина означава увеличаване на, ще го нарека условно, „проевропейския, ценностно-либерален вот“*.

Несъмнено избирателната активност в чужбина се увеличава с нарастване на броя на мигриралите българи – статистиката от последните 25 години е красноречива. Сигурно е, че при намаляване на техническите препятствия броят на гласувалите ще се увеличава значително. Поне през първите няколко избори, последвали техническите нововъведения, напр. въвеждане на електронно гласуване, можем да очакваме броят на подадените в чужбина гласове да бъде съществено по-висок.

След премахването на техническите препятствия обаче отново ще има хора, които няма да подадат гласа си. Могат да бъдат откроени две идеално-типични групи:

а. политически апатичните – хората, които не са мотивирани да гласуват, защото нямат, най-общо казано, хабитус на политически участващи. Те твърде често са чували и са повярвали, че „всички са маскари“, че „с избори нищо не се променя“, че „онези горе си разпределят питата“. За тези хора политическото участие не е важно и в този смисъл те принципно отказват да бъдат граждани в политическия смисъл.

б. политически непредставените – хората, които в конкуриращите се партии не намират своя кандидат или своите ценности. Тези хора вероятно все пак биха гласували, ако има за кого.

Далеч по-важен е въпросът дали либералният вот ще нарастне?

Споделящите ценностно-либерални убеждения някак безвъпросно изхождат (изхождаме) от презумцията, че колкото повече българи в чужбина гласуват, толкова повече ще се увеличи броят на избирателите, които застават зад тези идеи. Точно тук обаче няма автоматизъм – нарастването на подадените гласове не означава непременно нарастване на ценностно-либералния вот. Бих очертала два сценария: песимистичен и оптимистичен.

Оптимистичният сценарий

Поради достъпността на електронното гласуване все повече български граждани, пребиваващи в чужбина, гласуват.

Нивото на информираност за събитията и процесите в страната нарастава посредством новите медии.

Все повече български граждани, пребиваващи в чужбина, имат личен опит с живеене в либерални общества и в практическото, всекидневно споделяне на либерални ценности.

Все повече български граждани, живеещи в чужбина, гласуват либерално и съответно – променят съществено изборния резултат в посока утвърждаване на либерални ценности.

Песимистичният сценарий

Колкото повече време минава, толкова профилът на българските избиратели в чужбина, поне в държавите от ЕС, се приближава до този на избирателите в България. Сред българските мигранти настъпва и все по-отчетлива социална стратификация. Ако допреди 2007, респ. 2014 г. в държавите от ЕС живееха предимно български студенти и българи, получили по изключение разрешение за работа и, съответно, високообразованите и висококвалифицираните мигранти преобладаваха, то днес все повече хора от различни прослойки живеят в държави от ЕС и упражняват правото си да гласуват извън България. Тези хора ще бъдат по-трудно „включвани“ в съответните приемащи общества, вероятно ще бъдат по-често дискриминирани и повече отхвръляни. Възможността точно те да усвоят либерални ценности и чрез вота си да ги утвърдят не е много висока. Напротив, по-вероятно е сред тях да нараства политическата апатия, отхвърлянето на либерални ценности и протестния, популистки, националистически вот. С течение на времето вотът в чужбина ще става все по-подобен на вота в България.

По-младите, образовани, работещи и добре интегрираните имигранти вероятно ще имат все повече залози в приемащите общества. Те ще стават техни граждани, понякога, особено извън ЕС, с цената на отказ от българско гражданство. Колкото повече време минава, толкова по-силно интересът към българска политика ще отшумява.

Нивото на информираност на българите в чужбина ще варира – наред с изключително информирани и мотивирани избиратели, ще има и такива, които няма да знаят за кого да дадат гласа си, защото от години не следят политическите процеси в България. И въпреки възможността за поддържане на транснационални обвързаности, няма никаква гаранция, че те ще обхващат и сферата на политиката. Един мигрант може да гледа български сериали, да слуша български рок, да ходи на концерт на „Фондацията“ в Кьолн или на дискусия за програмите на българските училища в Берлин, да говори всеки ден по скайп и вайбър с приятели и роднини в България, но въпреки това няма гаранция, че той ще се интересува от българска политика и че ще участва в изборите.

Избори 2017 и поуките от тях

Представянето на Да, България на изборите през 2017г. може да бъде интерпретирано през първия сценарий – резултатът на коалицията в чужбина е значително по-добър, отколкото този в България. Оптимистично е, че в секции, разкрити в градове с концентрация на младо и студентско население от български мигранти (напр. във Ваалс, Холандия**, Лотербург, Франция*** Льовен, Белгия, Оксфорд, Великобритания, Кеймбридж, Великобритания, Мюнстер, Германия и др.) Да, България е първа или втора политическа сила. Отчетливи са разликите в резултатите в различните държави, напр. в Германия, Нидерландия и Великобритания, където преобладават образователните мигранти, респ. Гърция и Испания, където доминират икономическите мигранти, заети в професии, изискващи средна и ниска квалификация.

Песимистичната нотка е, че резултатите от чужбина, макар и различни от тези в България, не са достатъчни да променят цялостния изход от изборите.

Възможно ли е изобщо българите в чужбина да променят изборния резултат?

Да, но само ако те бъдат поставени в центъра на политическото внимание, ако бъдат специално адресирани – с програми, с кандидати, с политики, които са насочени към техните интереси и проблеми. Нито нарастването на броя на мигрантите, нито техническатата достъпност на гласоподаването няма да са достатъчни сами по себе си, за да се повиши степента на политическо участие на българите в чужбина. А още по-малко – либералния вот. Ако залагаме само на автоматизма и самоорганизацията на българските (студентски) общности зад граница, то очакванията, че българите в чужбина ще обърнат мача могат всеки път да се оказват силно преувеличени.


* Под „проевропейски ценностно-либерален вот“ имам предвид не вот за някоя от партиите, титулуващи се като „либерални“, а за определени ценности, конкретно:

  1. Утвърждаване на европейската и евро-атлантическа ориентация на страната
  2. Анти-тоталитаризъм, анти-авторитаризъм, търсене на морална отговорност за комунистическото минало на участващите в политическия процес лица.
  3. Поставяне като основна безусловна ценност човешките права, гражданските права и защитата на малцинствата. Сбоделянето на убеждението, че без такава защита всяка демокрация се превръща в диктатура на мнозинството.
  4. Икономическо базиране на принципите на Рейнския капитализъм – защита на частната собственост, конкуренция, но и социален ангажимент на обществото към слабите и изключените. Целенасочено утвърждаване на устойчиви, екологични технологии.
  5. Защита на върховенството на правото и като следствие – подкрепа на правосъдната реформа
  6. Подкрепа на принципите на включващото образование и акцент върху образованието на маргинализирани групи.

**  Секцията е разкрита по инициатива на българското студентско дружество в Аахен (Германия)

*** Секцията е разкрита по инициатива на българското студентско дружество в Карлсруе (Германия)


Послепис: По никакъв начин този анализ не бива да се чете като омаловажаващ усилията на българските мигранти, полагащи безценни усилия за организиране на избирателния процес отвъд граница, към застъпниците за дистанционно гласуване, към политически активните и будни граждани. Към тях отправям специалните си благодарности. Този текст не се вписва в жанровите особености на „критика на либерализма“, напротив, авторът споделя проевропейска и ценностно-либерална позиция.

Автор: Марина Лякова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s