„А ла турка“ в сърцето на Европа

В далечната 2005 година големият турски пианист Фазъл Сай вдигна на крака филхармонията в германския град Есен с брилятнтото си изпълнение на моцартовото „Рондо а ла турка“*.

Десет години по-късно събития от съвсем друг порядък приковават вниманието на  немското общество. Вчера близо 40.000 турци, преобладаващата част от тях родени и израстнали в Германия, се събраха в Кьолн, за да подкрепят политиката на президента на Турция Реджеб Тайип Ердоган.

Доколко организирането на такова събитие е обезпокоително?

Обезпокоително е, защото

  • то налива вода в мелницата на един все по-авторитарен политик, който за броени дни уволни и арестува десетки хиляди учители, военни, журналисти и общественици, несъгласни с политиката му. Макар Ердоган да е избран в съзвучие с правилата на електоралната демокрация, действията му, особено от последните седмици, са далеч от принципите на всякаква идея за демократичност (разделение на властите, свобода на изразяването на мнение, защита на малцинствени групи и т.н.)
  • демонстрацията премина под мотото за „защита на демокрацията“, а участниците осъдиха опита за военен преврат в Турция – позиции, сами по себе си похвални. В същото време протестиращите, каква ирония, скандираха в подкрепа на въвеждане на смъртното наказание в Турция.
  • сред демонстриращите има хора, които споделят не просто консервативни ценности, а визии за обществото, семейството, ролите на мъжа и жената, държавата, които често са в противоречие с представите за демокрация, а в някои случаи – и с конституционните норми на Германия.
  • част от протестиращите в Кьолн, са родени (!) и израстнали в Германия. А наричат Турция, не Германия, своя родина. Те обаче са немски граждани и с гласа си имат пряко влияние върху германската политика.
  • успоредно с тази демонстрация, турското правителство категорично заяви – безвизов режим от октомври за гражданите на Турция, или миграционното споразумение с ЕС спира да действа. Та да не остане някой с впечатлението, че митингът в Кьолн е (единствено) израз на самоорганизирали се поддържници на Ердоган. Залогът на демонстрацията съвсем не е само за вътрешна, турска употреба, а предимно за външна – германска и европейска. Макар след събитията, последвали опита за преврат, Турция още по-малко да отговаря на условията за безвизов режим, турското правителство ще продължава да настоява за него. Използвайки всички налични ресурси. Разбира се, вероятността да го получи, поне тази година, клони към нула.

Има обаче и фактори, които позволяват интерпретация на събитието в по-оптимистични нотки,

отвъд безпокойството 

  • 40.000 са участниците в митинга в Кьолн – малко повече от един процент от всички произлизащи от Турция мигранти, живеещи постоянно в Германия. А в областта около Кьолн живеят преобладаващата част от тези три милиона турци (т.е., аргументът, че подкрепата за Ердоган е много по-голяма, а повечето подкрепящи го просто не са могли да дойдат до Кьолн, защото живеят далеч, е несериозен)
  • Подкрепата за Ердоган сред турците, живеещи в Германия е значителна. На парламентарните избори през ноември 2015 година близо 60 процента от упражнилите правото си на глас във Федералната република турски граждани подкрепиха AKP (Adalet ve Kalkınma Partisi). Но това се случи при една не много висока избирателна активност – около 40 процента от имащите право на глас близо 1,5 милиона турски граждани, живеещи в Германия, взеха участие в изборите. А съвсем немалка част от турците в Германия не подкрепя Ердоган. Въпросът е дали тези хора намират зад кого да застанат политически?
  • Турската общност в Германия съвсем не е хомогенна. Различията в нея – социални, образователни, религиозни, идентичностни – преобладават. По същото време, по което се състоя демонстрацията в Кьолн, една друга, съвсем немалка част от турската общност – тази в Хамбург – подкрепи официално ежегодния гей-прайд във втория по големина немски град. И с това събра около себе си либерално и ляво настроените хора с произход от Турция, тези, които едва ли виждат причини да застанат зад политиката на Ердоган.
  • Правото на демонстрация е основно конституционно право. Когато миналия месец в Берлин полски активисти протестираха срещу политиката на полското правителство на централния булевард „Unter den Linden“, никой, нито в Германия, нито където и да е в Европа не повдигна въпрос за това и не го прие за опасност. Да, поляците бяха има няма 1000 души, но пък и в Германия не живеят три милиона поляци, колкото са турците тук. Наистина, Полша е член на ЕС, но пък Турция е кандидат-член на съюза (колкото и абсурдно да ни звучи това след актуалните събития) и партньор в НАТО.
  • Когато искаме българските мигранти да са политически активни и да запазват връзките си с България, защо се притесняваме когато и други мигрантски групи правят това?

Какво митингът в Кьолн казва в по-широк контекст?

От години експерти говорят за „тъмната страна на миграцията“ – с мигрантите „мигрират“ не само хора, а и идеи, ценности, политическите борби. Някои от тях са в разрез с конституционните ни норми. Западноевропейските градове ще стават все повече арени на сблъсък на начини на мислене, концепции, визии за света, но и на остри конфликти. Това няма как да е радостно. Тяхното опубличностяване ще среща все повече отпор и ще мобилизира както консерватори (емблематично беше изказването на австрийския външен министър Себастиян Курц – „който иска да участва активно в турската вътрешна политика, нека да емигрира в Турция“), така и местни радикали, които само това търсят – повод, за да започнат да сочат с пръст „неинтегрираните“ и „чуждите“, и да продължат да сеят омразата си. Цената за запазването на обществения ред няма да е ниска. 3000 полицаи се грижиха за реда по време на вчерашните демонстрации**. Но сигурността съвсем не може да се гарантира единствено чрез „секюритизацията“ на обществото. Тя не е задача (само) на полицията, в не по-малка степен тя е залог за учители, социални работници, психолози, за всички нас. Тази цена ще е висока и данъкоплатецът ще трябва да я плати, за да гарантира устоите на обществото, в което живее.

Ако за мигрантите от първото поколение някак интересът към страната на произход е разбираем – родината на детството е скъпа и важна – то за второто и третото поколение хора с миграционна история, които познават „отечеството си“ от прекарани ваканции и митологизиращи разкази, той е най-малкото учудващ. Но нека преди да продължим да се учудваме, да си зададем въпроса, защо хора от второто и третото поколение в Германия продължават да наричат себе си „турци“ и „чужденци“. Защо се чувстват повече представлявани от турските, а не от немските политици? И с какво ние – тукашното образование и общество, тукашното неприемане и многогодишни заблуди, че Германия не е „имигрантска държава“, че това са „гости, което ще си тръгнат, ей сега, още утре“ – сме допринесли за утвърждаването на това чувство? Бихме ли могли да го променим за бъдещите поколения?

 

…………………………………………………………………………………………………………………

* В. А. Моцарт: Соната за пиано № 11 в ла мажор

** Две други демонстрации от по няколко стотин души се състояха по същото време в Кьолн – на противници на Ердоган (предимно леви и кюрдски активисти) и на десни радикали от областта Северен Рейн-Вестфалия (т.нар. „Pro NRW).

…………………………………………………………………………………………………………………

Автор: Марина Лякова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s