Капани на сигурността

След атентатите в Париж темата за „сигурността“ е вече почти толкова популярна, колкото хороскопите. С мрачна тайнственост „посветени“ в „занаята“ тълкуват и врачуват, вещаят и гадаят кой, как и защо ни заплашва. И като основен фактор, предизвикващ несигурност, сочат с пръст бежанците. Те са заплахата, от тях трябвало да се пазим. Разпалено тръбят по медиите, че като опънем една ръждива телена жица по южните европейски граници и ще опазим „националната сигурност“ от заливащите ни „бежански орди“. Тези „експерти“ вероятно не са виждали граничната ограда между Мексико и САЩ, или между испанските анклави Сеута, респ. Меиля и Мароко. Със сигурност не са посещавали и музея на Берлинската стена, намиращ се на мястото на легендарния Checkpoint Charlie в Берлин и не знаят как хората са прокопавали тунели, за да преминат от другата страна на стената. И продължават да го правят и днес – там, където има стени и огради. Няма граница, която не може да бъде премината и никоя стена и ограда не е достатъчно здрава, за да спре желаещите да я преодолеят. Стените, освен че създават измамно спокойствие и сигурност сред оградените, легитимират управляващите като „загрижени“, пълнят бюджетите на строителните фирми, които ще ги изградят и най-важното – вдигат цената на каналджийството. А в него е поне част от същината на проблема. Искате повече сигурност? Тогава пресечете каналджийството и трафика на хора! И не само на хора. Ама на кого му стиска да влезе в територията на организираната престъпност?

Повече прозрачност, по-малко сигурност

В днешно време държавните институции и органите на сигурността разполагат с техника, която е в състояние да запамети и обработи огромни масиви от информация. Европейските държави събират множество данни за гражданите си, но те са до такава степен разхвърляни между отделните служби, че на практика са неизползваеми за предотвратяване на заплахи. Показва го анализът на Себастиян Фидлер, председател на Федералния съюз на държавните служители, борещи се с криминалната престъпност в Германия: „Ние имаме 28 държави – членки на ЕС с 28 различни организационни структури и различни правни системи“, казва Фидлер в интервю за общественото радио WDR 5 (Кьолн). Борбата с организираната престъпност и с терористичните мрежи е парцелирана и разпокъсана в границите на националните държави, но престъпниците оперират транснационално. Само пет от европейските държави предават оперативна информация на Европейската полицейска служба Европол и споделят базите си с данни, свързани с борбата с тероризма. Според Фидлер, при наличието на отворени вътрешноевропейски граници липсата на обща европейска служба за сигурност е истински проблем. Нивото на координация и обмен на информация е ниско, а европейският главен прокурор има символични правомощия. Резултатът – нарастваща липса на сигурност, въпреки непрекъснато увеличаващата се индивидуална прозрачност и колосалната по обем информация, с която държавите и техните служби разполагат*. Припомнете си това, когато чуете някой „експерт“ да ви убеждава от телевизионния екран, че държавата трябва да събира още повече данни и информация за гражданите си. И че трябва да ограничава свободите им, защото „сигурността е по-важна“. Повече прозрачност не означава по необходимост повече сигурност. Но липсата на сигурност е краят на свободата. През последните дни жителите на Брюксел се убедиха в това по възможно най-неприятния начин.

Радикализирането

Извършителите на атентатите в Париж, поне повечето, не са преселници от други държави. Те са социализирани в Западна Европа. Неприятният въпрос, който трябва да си задедем е, защо част от младежите, израстнали в нашите общества се „радикализират“ и са готови да отнемат собствения си живот и живота на други хора? Каква е и нашата отговорност – отговорността на семействата, учителите, социалните работници, религиозните общности, работодателите, на обществата, в които живеем?

Тези въпроси могат да бъдат предмет не само на морализаторски дискусии, а и на сериозни изследвания и на сериозно обосновани превантивни мерки. Ако има кой да ги финансира. Притискани от ограниченията на държавните и местни бюджети, управляващите често съкращават средства точно в областта на образованието, научните изследвания и социални дейности. Резултатът – все по-малко хора работят в сферата на социалните и хуманитарни професии и са подготвени да търсят аналитични отговори на тези въпроси. Но ако дефинираме „радикализирането“ на младежи като ключов проблем за сигурността на европейските общества, то как ще работим за решаването му, ако непрекъснато съкращаваме средствата за обучението и реализацията на професионалисти, третиращи този проблем? Или ако условията за работа са толкова непривлекателни, че малкото дипломирали се предпочитат да работят като продавачи на домакински електроуреди в някой мол или като телефонни оператори в кол-център?

Много от сериозните проблеми на сигурността, а с това – и на свободата ни, не са външни. Те не са внесени от прииждащите бежанци, а извират от нашите, изтъкани с противоречия, общества: проблеми за смисъла, за безперспективността, за справедливосттта, за привиждащите се радикални алтернативи. За решаването им няма лесни отговори и бързи рецетпти. Още по-малко помагат телени огради по границите.

Автор: Марина Лякова

––

Цялото интервю със Себастиян Фидлер може да чуете на сайта на радио WDR 5: http://www.wdr5.de/sendungen/morgenecho/interview-fiedler-Anti-Terror-Kampf100.html

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s