Капани на сигурността

След атентатите в Париж темата за „сигурността“ е вече почти толкова популярна, колкото хороскопите. С мрачна тайнственост „посветени“ в „занаята“ тълкуват и врачуват, вещаят и гадаят кой, как и защо ни заплашва. И като основен фактор, предизвикващ несигурност, сочат с пръст бежанците. Те са заплахата, от тях трябвало да се пазим. Разпалено тръбят по медиите, че като опънем една ръждива телена жица по южните европейски граници и ще опазим „националната сигурност“ от заливащите ни „бежански орди“. Тези „експерти“ вероятно не са виждали граничната ограда между Мексико и САЩ, или между испанските анклави Сеута, респ. Меиля и Мароко. Със сигурност не са посещавали и музея на Берлинската стена, намиращ се на мястото на легендарния Checkpoint Charlie в Берлин и не знаят как хората са прокопавали тунели, за да преминат от другата страна на стената. И продължават да го правят и днес – там, където има стени и огради. Няма граница, която не може да бъде премината и никоя стена и ограда не е достатъчно здрава, за да спре желаещите да я преодолеят. Стените, освен че създават измамно спокойствие и сигурност сред оградените, легитимират управляващите като „загрижени“, пълнят бюджетите на строителните фирми, които ще ги изградят и най-важното – вдигат цената на каналджийството. А в него е поне част от същината на проблема. Искате повече сигурност? Тогава пресечете каналджийството и трафика на хора! И не само на хора. Ама на кого му стиска да влезе в територията на организираната престъпност?

Повече прозрачност, по-малко сигурност

В днешно време държавните институции и органите на сигурността разполагат с техника, която е в състояние да запамети и обработи огромни масиви от информация. Европейските държави събират множество данни за гражданите си, но те са до такава степен разхвърляни между отделните служби, че на практика са неизползваеми за предотвратяване на заплахи. Показва го анализът на Себастиян Фидлер, председател на Федералния съюз на държавните служители, борещи се с криминалната престъпност в Германия: „Ние имаме 28 държави – членки на ЕС с 28 различни организационни структури и различни правни системи“, казва Фидлер в интервю за общественото радио WDR 5 (Кьолн). Борбата с организираната престъпност и с терористичните мрежи е парцелирана и разпокъсана в границите на националните държави, но престъпниците оперират транснационално. Само пет от европейските държави предават оперативна информация на Европейската полицейска служба Европол и споделят базите си с данни, свързани с борбата с тероризма. Според Фидлер, при наличието на отворени вътрешноевропейски граници липсата на обща европейска служба за сигурност е истински проблем. Нивото на координация и обмен на информация е ниско, а европейският главен прокурор има символични правомощия. Резултатът – нарастваща липса на сигурност, въпреки непрекъснато увеличаващата се индивидуална прозрачност и колосалната по обем информация, с която държавите и техните служби разполагат*. Припомнете си това, когато чуете някой „експерт“ да ви убеждава от телевизионния екран, че държавата трябва да събира още повече данни и информация за гражданите си. И че трябва да ограничава свободите им, защото „сигурността е по-важна“. Повече прозрачност не означава по необходимост повече сигурност. Но липсата на сигурност е краят на свободата. През последните дни жителите на Брюксел се убедиха в това по възможно най-неприятния начин.

Радикализирането

Извършителите на атентатите в Париж, поне повечето, не са преселници от други държави. Те са социализирани в Западна Европа. Неприятният въпрос, който трябва да си задедем е, защо част от младежите, израстнали в нашите общества се „радикализират“ и са готови да отнемат собствения си живот и живота на други хора? Каква е и нашата отговорност – отговорността на семействата, учителите, социалните работници, религиозните общности, работодателите, на обществата, в които живеем?

Тези въпроси могат да бъдат предмет не само на морализаторски дискусии, а и на сериозни изследвания и на сериозно обосновани превантивни мерки. Ако има кой да ги финансира. Притискани от ограниченията на държавните и местни бюджети, управляващите често съкращават средства точно в областта на образованието, научните изследвания и социални дейности. Резултатът – все по-малко хора работят в сферата на социалните и хуманитарни професии и са подготвени да търсят аналитични отговори на тези въпроси. Но ако дефинираме „радикализирането“ на младежи като ключов проблем за сигурността на европейските общества, то как ще работим за решаването му, ако непрекъснато съкращаваме средствата за обучението и реализацията на професионалисти, третиращи този проблем? Или ако условията за работа са толкова непривлекателни, че малкото дипломирали се предпочитат да работят като продавачи на домакински електроуреди в някой мол или като телефонни оператори в кол-център?

Много от сериозните проблеми на сигурността, а с това – и на свободата ни, не са външни. Те не са внесени от прииждащите бежанци, а извират от нашите, изтъкани с противоречия, общества: проблеми за смисъла, за безперспективността, за справедливосттта, за привиждащите се радикални алтернативи. За решаването им няма лесни отговори и бързи рецетпти. Още по-малко помагат телени огради по границите.

Автор: Марина Лякова

––

Цялото интервю със Себастиян Фидлер може да чуете на сайта на радио WDR 5: http://www.wdr5.de/sendungen/morgenecho/interview-fiedler-Anti-Terror-Kampf100.html

 

Реч на Джем Йоздемир[1], произнесена пред 39 партийна конференция на Зелените на 20 ноември 2015 г. в град Хале

Скъпи приятели,

 

Ние изпитваме дълбока скръб за близо сто и петдесетте жертви в Париж, които точно преди седмица бяха изтръгнати от живота. С Париж се чувстваме свързани по особен начин. Този мултикултурен град символизира всичко онова, което е същността на Европа, а именно, че християни, евреи, мюсюлмани, атеисти работят заедно, учат заедно, излизат заедно, празнуват заедно. Точно срещу това беше тази атака. Затова нападението срещу Париж и неговите жители е нападение и срещу нашата партия, и срещу нас самите.

В същото време ние скърбим и за жертвите на атентатите в Бейрут, които се случиха ден преди тези в Париж. Ние скърбим за жертвите на коварния атентат в Анкара. Тъгуваме заедно с близките на пасажерите на руския пътнически самолет, който беше свален над Синайския полуостров. Тъгуваме за седемте члена на шиитското малцинство на азарите, които бяха обезглавени в Афганистан само защото принадлежат към религиозното малцинство на азарите – между тях са две жени и едно малко момиче. Скърбим за четиресет и девет жертви на “Боко Харам”, които бяха убити преди два дни в Нигерия. Тъгуваме за хората в Сирия и Ирак, които всеки ден са жертви на ИДИЛ. Днес тъгуваме за убитите в Бамако (Мали) – те всички са наши братя и сестри. На всички тях дължим съболезнованието и солидарността си, скъпи приятели.

През 1994 г. за първи път бях избран като депутат в германския парламент (Бундестага) – по онова време още в Бон. По същото време в Бон започнаха строителните работи на академията “Крал Фахд”. Една година по-късно тя беше готова. На откриването присъствахо тогавашният министър на външните работи[2], министър-президентът на федералната област Северен Рейн-Вестфалия[3] и кметицата на Бон[4]. Учебните планове бяха разработени в Саудитска Арабия. Децата се обучаваха на важни за живота неща, като: как да се отреже ръка, как да се бичува човек, как да се обезглави някой, как да се разпъне човек на кръст, как да се държат роби – на всички онези практики, зад които стои Уахабитската секта в Саудитска Арабия, скъпи приятели. В Сирия и в Ирак, където ИДИЛ господства, в този момент, в който ние сме се събрали тук, йезидски жени биват продавани на пазарите за робини, мъжете им биват избивани, а децата им се превъзпитават да станат джихадисти. Саудитска Арабия, държавите от Персийския залив са уж наши търговски партньори, това са държави, на които ние доставяме оръжия и в същото време искаме да се противопоставяме на ИДИЛ. Скъпи приятели, докато това двуличие не престане, не можем да се противопставим на ИДИЛ и никога няма де имаме успех срещу тероризма в този свят. Саудитският уахабизъм не е част от проблема, той е сърцевината на проблема. И не мога вече да слушам, когато един или друг представител на исляма, почти ритуално обяснява, че всичко това няма нищо общо с исляма. Разбира се, че е погрешно да се приравнява тероризмът с една цяла религия. Но нещата няма да станат по-добре, ако премълчаваме проблемите, които имаме. Ако ги игнорираме. През 2015 г. трябва да е възможно да интерпретираме думите на Пророка със знанието, което имаме днес, и от прспективата на мястото, на което се намираме. И който прави това, не бива да се страхува за живота си. И скъпи приятели, през 2015г. трябва да е възможно човек да обърне гръб на своята религия, да я смени, да я интерпретира по различен от този начин, който ни предписват имамите и мюфтиите от разни краища на света. Искам ясно да заявя това – имам огромно уважение към всички религии на този свят и разбира се, особено към религията, от която произхождам. Но ще ви кажа – никоя Свещена книга не е над човешките права, никоя Свещена книга не е над конституцията на Федерална република Германия, скъпи приятели и това трябва да е абсолютно ясно на всеки. Никой представител на която и да е религия няма право да предначертава на една жена с кого тя да сключи брак и дали да сключи брак. И никой представител на което и да е вероизповедание не може да решава дали хомосексуални мъже или жени могат да сключват брак. Това те ще си решат самостоятелно. И това право ще защитаваме навсякъде по света, скъпи приятели.

Има и още нещо, нещо, което ми причинява болка. През 2005 г., когато коалицията между Социалдемократите и Зелените загуби изборите и беше свалена от власт, имаше не само смяна на правителството, но и смяна на политиката. Новата тогава широка коалиция[5] не говореше вече за перспективата за членство на Турция в ЕС. По онова време Турция се движеше в посока към Европа, успяваше да наложи реформи и по отношение на кюрдите, и по отношение на религиозните малцинства, и по отношение на съседните страни. И какво каза тогава канцлерката на Германия?[6] Тя заговори за “привилегировано партньорство”. Сега, когато същата тази Турция се развива в погрешна посока – всеки ден става все по-авторитарна, потиска малцинствата и установява лоши практики, същата тази канцлерка и настоящата ни управляваща коалиция казват, че искаме да преговаряме с Турция за членството й в ЕС. Ето това лицемерие не ни прави по-автентични по света. Не ме разбирайте погрешно – разбира се, че трябва да преговаряме с Турция за бежанците, но аз очаквам да се говори с Турция не само за това, как бежанците да не идват при нас, а да говорим с Турция и за това, как децата на бежанците да ходят на училище, как бежанците в Турция да имат право да работят, как да се подобрят обстоятелствата, при които те живеят. И очаквам, когато немски политици пътуват в други страни, да знаят, че нашите ценности пътуват с тях. Че те трябва да се срещат с опозицията, а не да правят предизборна кампания за Ердоган, скъпи приятели.

Вчера ми се обади един човек, Клаудия[7] и много от вас го познават, Митхат Санджар, депутат от HDP[8]. Разказа ми, че в момента е в Нусайбин (Nusaybin) – един град в крюрдската югоизточна част на Турция. От една седмица градът е обсаден. 80 процента от населението не само не могат да напуснат дома си – това вече продължава цяла седцмица, а и нямат вода и ток. Бременни жени не могат да излязат, за да се снабдят с хранителни стоки. Можете ли да си представите какво означава всичко това? Четирима депутати от HDP са започнали гладна стачка. Не знам каква позиция управляващата ни коалиция заема по отношение на този проблем. Дори не знам дали тя изобщо заема някаква позиция. Но знам къде се позиционира нашата партия. Ние сме на страната на онези, които и в мюсюлманските страни застават на страната на демокрацията, на човешките права, на просвещението, на ценностите, споделяни от Обединените нации. И никъде другаде. Достоверността е скъпа ценност. Ние, на Запад през последните години за съжаление често сме заемали грешната страна. Дали по отношение на войната в Ирак, водена от американците, или по отношение на войната срещу тероризма (War on Terror). Скъпи приятели, фактът, че Гуантанамо все още не е затворен, затруднява борбата с тероризма, защото отслабва достоверността на нашите ценности. Не бива да се превръщаме в това, което терористите твърдят, че сме. Ние трябва да защитаваме ценностите на Liberté, égalité, fraternité, скъпи приятели. Нашата партия няма нужда да я поучават, че трябва да се грижи за сигурноста. За тази цел имаме нужда от добре обучена полиция. Имаме нужда от тайни служби, които си вършат съвестно работата. Но да си вършат съвестно работата, не означава да шпионират френския външен министър, а означава да шпионират тези терористи. Затова демократичният контрол е не по-малко важен, отколкото доброто оборудване.

И това искам да допълня, скъпи приятели. Точно в този момент няма никакъв смисъл да разделяме нашето общество. На тях много им се иска мюсюлманските младежи да имат чувството, че са изолирани, за да бъдат примамени от терористите. Точно от съображения за сигурност трябва да отговорим с интеграция, с равнопоставеност, с приемане на бежанците. Особено в този момент. Всички ние – мюсюлмани, евреи, християни, атеисти сме за ценностите на конституцията и за ценностите на Европа. Канцлерката, докато трае нашата конференция, произнесе реч на конгреса на ХСС[9]. Чух нейната реч и имам чувството, че тя щеше при нас да получи повече аплодисменти, отколкото получи там. Тя е права, права е, да, права е, когато казва, че затварянето на границите не е решение, но не са прави тези членове на ХСС, които не я аплодираха за тези думи. И това показва колко голямо е предизвикателството.

Лично аз вярвам, че Господ, ако съществува, е разпределил глупостта между народите и религиите равномерно. Който не ми вярва, ще го поканя да дойде с мен в понеделник в Лайпциг или в Дрезден, за да види демонстрациите на ПЕГИДА[10] и ЛЕГИДА и да се убеди, че действително е така. Затова още по-важно е да заявим, че сме срещу всяка форма на фанатизъм и екстремизъм, независимо дали става дума за ислямисти или за десни радикали. Едното не е по-добро от другото.

В заключение – трябва да приключвам – казах ви, че произхождам от мюсюлманско семейство. Майка ми винаги се опитваше да бъде добра мюсюлманка. За съжалиние с неголям успех тя опитваше по време на вечерната молитва да ме научи на нещо от исляма. Но тя ме записа на християнско вероучение, казвайки: „Няма мюсюлманско вероучение, ама и там ще научиш нещо вярно, защото и те все в Господ вярват“. А баща ми казваше: „Не си избирай приятелите по това, дали са от правилната религия, дали говорят майчиния ти език, а ги избирай по това, какво сърце имат, какъв характер имат“. Защо ви казвам всичко това? Казвам ви го, защото това, което майка ми и баща ми ме научиха, не е изключение. Всички приятели, с които съм израстнал – от Турция, от мюсюлмански страни, са научили сходни неща от своите родители. Това е доминиращата форма на исляма. Но ако трябва да съм честен, трябва да ви кажа, че този ислям се стопява. А другият ислям, на когото твърде дълго залагахме, когото твърде дълго подкрепяхме, настъпва. Ако не искаме погрешните да спечелят, то нека, и това го казвам от името на много вряващи и от името на много непрактикуващи вярата мюсюлмани, нека заедно се погрижим за това, да не допускаме да ни разделят! Повярвайте ми, мюсюлманите също толкова много се страхуват от терористите, колкото и немюсюлманите. Ние сме заедно – сега, повече от всякога.

Сърдечно ви благодаря!

Превод от немски: Марина Лякова

Видео запис на речта може да видите тук.

[1] Джем Йоздемир е роден през 1965 г. в град Урах, федералната област Баден-Вюртемберг, в семейството на турски “гастарбайтери”. През 1994 г. той става първият депутат в германския парламент (Бундестага) с турски корени. През 2004 г. е избран за депутат в Европейския парламент от листата на Зелените. В качеството си на такъв, през 2007 г. той поема патронажа над Гей-прайда в Щутгарт. От 2008 г. е съпредседател на партията на Зелените. (б. пр. – М.Л.)

[2] Клаус Кинкел от Либералната партия (б. пр. – М.Л.)

[3] Йоханес Рау от Социалдемократическата партия (б. пр. – М.Л.)

[4] Бербел Дийкман от Социалдемократическата партия (б. пр. – М.Л.)

[5] Коалицията между християндемократи и социалдемократи (б. пр. – М.Л.)

[6] Канцлер на Германия по онова време е Ангела Меркел (б. пр. – М.Л.)

[7] Вероятно има предвид Клаудия Рот, бившата съпредседателка на партията на Зелените (б. пр. – М.Л.).

[8] Демократичната народна партия (Halkların Demokratik Partisi) се обявява за защита на правата на малцинствата в Турция и особено на кюрдите (б. пр. – М.Л.).

[9] Християнсоциалният съюз – консервативна партия, съществуваща единствено във федералната област Бавария, партньор на Християндемократическия съюз на Ангела Меркел и понастоящем коалиционен партньор в широката коалиция, която управлява Германия.

[10] ПЕГИДА (Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада) е неформална организация, протестираща срещу “ислямизацията на Запада”. ЛЕГИДА (Лайпциг срещу ислямизацията на Запада) е клон на ПЕГИДА в Лайпциг.