Границите на безграничността

На 13 септември 2015 г. (неделя) в 17.30 ч. вътрешният министър на Германия Томас де Мезиер обяви, че страната временно ще въведе граничен контрол по южната и източната държавна граница. Какво е значението на това решение?

С въвеждането на граничен контрол Германия не суспендира Шенгенското споразумение, както се твърди, а се позовава на параграф от него, при който е възможно временно прилагане на граничен контрол в кризисни ситуации (чл. 23 и сл. от Шенгенския кодекс за охрана на границите). Този параграф вече е използван нееднократно, например по време на Световното първенство по футбол през 2006г., а също и при срещите на върха Г-8 в Генуа през 2001 г. и в Хайлигендам през 2007 г. Подобни ограничения бяха приложени и при тазгодишната среща на Г-7 в замъка Елмау в Германия. Въпреки че не е прецедентна,

ситуацията със сигурност е извънредна

Ако в предходните случаи граничният контрол служеше за предотвратяване на хипотетични безредици, то в настоящия случай възможността за излизане на ситуацията от контрол е съвсем реална. Само в Мюнхен през последната седмица са преминали около 40.000, според някои източници дори 60.000 души, търсещи убежище. Днес вицеканцлерът на Германия Зигмар Габриел оповести, че до края на годината се очаква да бъдат регистрирани един милион търсещи убежище в Германия, като с това коригира прогнозата на министър де Мезиер отпреди по-малко от месец за 800.000 търсещи убежище до края на 2015 г.

Затварянето на границите не се обосновава с промяна на настроенията за приемане на имигранти в страната; критиците на приема на бежанци са абсолютно малцинство в Германия. То не е породено и единствено от невъзможността да се приемат и настанят толкова много хора за относително кратък период от време – задача, несъмнено трудна, но не и непосилна за немското общество. То преди всичко е

тактически ход

преди днешната среща на министрите на вътрешните работи на ЕС-държавите. Посланието на затворената граница, която германските дипломати отправят, е ясно. То е насочено предимно към Вишеградската четворка и най-вече към Унгария – или Дъблинското споразумение остава в сила и тогава държавите, разположени на външните граници на съюза ще носят най-голямата тежест, или ще има квоти и то не „по усмотрение“, а задължителни, с които всяка държава от ЕС ще трябва да участва в разпределението на търсещи убежище. Ясно се заявява – Германия ще отвори границите само ако всички други държави-членки на ЕС участват в разпределението на търсещите убежище. Не защото страната няма капацитети за приемането на повече мигранти, а защото въпросът не опира само до настаняването, а и до интеграцията им – в образователната система, жилищния пазар и пазара на труда. А разходите за това са сериозни, дори и за Германия. Според прогнозните през идващата 2016 г. те ще възлязат на около 3,3 милиарда евро. Данните бяха изнесени днес от министъра на труда Андреа Налес от социалдемократическата партия. А колкото по-висока е цената за установяването и социалното включване на мигрантите, толкова по-важно е тя да бъде справедливо споделена в рамките на съюза.

Самите мигранти посочват Германия като желана цел на пребиваване и установяване. Те не искат да останат в Унгария, а още по-малко в Сърбия, Македония или Гърция. В Германия обаче все повече се затвърждава позицията, че търсещите убежище не могат да избират страната, в която ще получат закрила. Не само защото Германия не би могла да приеме всички желаещи, но и защото даването на убежище е хуманитарен акт, който няма как да се основава на индивидуалните предпочитания на получаващите го, освен в случаите на събиране на разделени семейства.

Тази тактика обаче е рискована

Нито Германия, нито ЕС имат механизми да задължат суверенни държави да приемат търсещите убежище. Германските и европейски институции не могат да спрат каналджийството, особено когато то е ако не държавно поощрявано, то поне търпяно. На практика в момента държави като Гърция и Унгария бойкотират Дъблинското споразумение, пропускайки десетки хиляди търсещи убежище без да ги регистрират. И затваряйки очите си пред мрежите от каналджии, действащи на техните територии. Като че ли най-важното е Черният Петър да бъде прехвърлен в други ръце. Сякаш не за хора става дума.

В коментарите на кризисната ситуация твърде малко се обръща внимание на

ролята на Турция

Голяма част от търсещите убежище идват в Европа не директно от Сирия, а от турските бежански лагери. Именно през Турция те достигат до гръцките острови Кос и Лесбос. Доколко е мотивирана турската държава да предотвратява каналджийството, което започва на нейна територия? При наличието на около два милиона бежанци от Сирия и на тлеещ конфликт с кюрдите в източните райони на страната, едва ли ресурсите са налични, а мотивацията за това – непреодолимо силна. Тъй като Турция не е класифицирана като „сигурна транзитна страна“ от ЕС, на преминалите през нея жертви на граждански войни не може да бъде отказано убежище в ЕС, независимо, че животът им в Турция вероятно е извън директна опасност. Но ако страните от ЕС биха искали да намалят броя на търсещите убежище на територията на Съюза, разковничето за това може да бъде именно Турция – със създаване на по-добри условия, работни места и перспектива за бежанците, които от поне две години пребивават там и с по-строг контрол на каналджийството към ЕС, което започва именно от Турция.

Затварянето на германската граница не дава отговор на поредица сериозни въпроси. Как може да се удържа граничният контрол без да се прилагат силови методи? Дали на немските граничари ще се наложи да използват сила, за да спазят разпоредбата за затваряне на границата? И какви ще бъдат последствията? Затварянето на немската граница не решава въпроса с непрекъснато пристигащите нови бежанци в Гърция. Възможно ли е да се ограничи притокът на търсещи убежище към гръцките острови? В множество изказвания на политически фигури се пледира за затваряне на морската граница на ЕС, за унищожаване на плавателните съдове на каналджиите и за санкционирането им. Но как практически това ще бъде реализирано? С какви човешки жертви ще бъде свързано? И кой ще понесе моралната и политическа отговорност за тези неминуеми жертви? Как ще се гарантира, че ще сред жертвите ще са само каналджиите, а не и самите бежанци?

Какви са алтернативите? 

На този въпрос трябва да отговорят всички, които критикуват политиката на канцлера Меркел за отваряне на границите на Германия за търсещите убежище като „наивна“ и „глупава“. Пред дюселдорфския всекидневник „Райнише пост“ Меркел каза по-рано тази седмица: „Пред правото на убежище за политически преследваните не може да се поставя граница“. Алтернативи на приемането на бежанци вероятно има, но те нито са икономически по-изгодни, нито морално по-оправдани. А положителните ефекти от тях съвсем не са гарантирани. Като възможна алтернатива се дискутира изпращането на европейски войски в Сирия. Целта би била да се потуши огнището на напрежение и причините за гражданската война. Дали това е удачно решение, могат да преценят експертите, занимаващи се с близкоизточния регион. Но ако се вземе, то е неизбежно свързано с въпроса, готови ли сме да платим възможните умиротворителни действия с неизбежните човешки жертви – както на европейските военни, така и на местното цивилно население? Нали никой не си мисли, че в една война умират само лошите? Да не говорим за финансовата цена на едно европейско участие във военни действия, за дипломатическото му обезпечаване със съответния мандат. И за това, дали изобщо има подготвени европейски войски за такова участие.

Изпращането на войски в Сирия обаче съвсем не гарантира успешното възстановяване на сирийската държава. Дали то изобщо ще е възможно след цялата обществена фрагментация и след като четири милиона от гражданите й са я напуснали? Примерите на държави като Афганистан, Ирак и Южен Судан не вдъхват особен оптимизъм.

Сирийският конфликт е несъмнено най-значимият по отношение на масовата миграция. Но не е единственият. Какви ресурси има Европа, за да допринесе за решаването на другите генериращи миграция конфликти, напр. в Либия, Еритрея, Мали и Нигерия?

Временното затваряне на немската граница би имало смисъл ако се намерят отговори на тези въпроси. Отговори, които надхвърлят европейските национални егоизми. Без тези отговори Европа рискува не просто да ограничи най-съществения си принцип – на свободно придвижване, а да изпадне в сериозна криза на легитимността. На какъв принцип сме приели стотици хиляди, търсещи убежище, а затваряме вратите пред следващите стотици хиляди? Случайността и произволът не са много приемливи отговори – нито морално, нито юридически.

Автор: Марина Лякова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s